жени в технологиите

Повече Жени в Технологиите: Възможно и Кога? – Част II

13 Jul 2015 - 5 min read

Някои хора са приели погрешната представа, че работещите жени са някак неохотни и незаинтересовани спрямо информационните технологии. За разлика от мъжете, от друга страна, чиято страст към технологиите не е придобита с течение на времето, но е всъщност, възприета като нещо априори. Но основните причини за това съществуващото неравенство не са природни, а културни, образователни и социални.

Културни

Дисбалансът между наемането на мъже и жени ИТ специалисти трябва да се разглежда като културен проблем. След като вече са увековечили образа на типичния ИТ специалист, хората намират за трудно да заменят този прототип с женски вариант. Но тази голяма заблуда, основно, е продукт на ТВ предавания като „Теория за Големия Взрив“ или „Силициевата долина.“ Те изграждат стандартен поп-културен модел на технологичните професионалисти, които са възприети като социално странни, облечени в суичъри зубъри, които се изолират от външния свят и избягват директно да се свържат с него. А трябва. И то веднага… след като са готови с кода си и са измислили още едно иновативно приложение, защото това е каквото правят те, нали? Иновации. И тъй като силата на телевизията е толкова влиятелна, хората са поведени към идеята, че това е ултиматумният стереотип на технологичните гении в реалния живот също. Вземайки Даниела Лекушева като пример от първа ръка, жените са способни да докажат, че и те имат място в технологично-ориентираната общност. Най-голямото предизвикателство се равнява на това да се пречупят всички тези ИТ стереотипи, които са болестта на модерните дни. Вярно е, че това е трудно, но със сигурност може да бъде постигнато.

Образователни

Основният проблем не се корени в това, че жените показват по-малко желание или интерес да работят в ИТ сектора. По-скоро те не получават удовлетворяваща подготовка от най-ранна възраст. Което представлява огромна разлика между тях и мъжете. Това се дължи отчасти на компютърните игри. Типично, игрите са насочени към момчета и мъжката аудитория като цяло. В този смисъл, преди да е станало време за тези момчета да отидат в колеж, те вече са придобили значително познание за джаджите, технологиите и програмите. За разлика от своите съученици от женски пол, разбира се. С откриването на различни бъгове и „разлагайки“ структурата на игри като GTA, Halo, Call of Duty, Counter-Strike и т.н., момчетата могат да се докоснат до основите на програмирането. В резултат на това, тези от тях, които се записват за предмети като „Компютърна грамотност“ вече имат значителен опит с игрите зад гърба си. Нещо повече. Мъжката аудитория дори може да обясни какво представлява дънната платка по-добре от техния учител. Когато момичетата влизат в такива класове, те остават с впечатлението, че момчетата са повече на брой и притежават повече познания за компютрите, отколкото тях. Дори когато те са склонни да достигнат подобни нива на знание, много често няма достатъчна равна подготовка в училище, която да помогне на момичетата.

Социални

И накрая, има го и социалният въпрос, който в много ситуации може да се тълкува също като сексизъм. Да. Ние живеем в двадесет и първи век, но дискриминацията между половете все още съществува. Харесва ли ви или не, това са чисти факти. Днес ние сме представени с много фин, по-умел и дори хитър вид сексизъм, присъстващ в ИТ индустрията. Как можем да го разпознаем? Той е проникнал в самата реакцията на хората (най-вече мъжете), когато една жена изразява мнението си по отношение на дадена технологично-базирана тема или въпрос. Или просто, когато тя предлага решение за софтуерен бъг и бива пренебрегната, прекъсната или получи присмех в отговор. Този социален проблем се намира в най-очевидните неща, но и в малките неща също. Той е в детайлите и в недадената възможност за кооперативност или колегиалност.

Какво следва тогава?

Да бъдеш жена, която има пълен капацитет да се развиват в областта на технологиите е истинско предизвикателство. Въпреки факта, че жените са напълно способни да поддържат “мъжки работни места”, логично е да се мисли, че те не получават достатъчно признание в технологичните среди поради различни причини. Това е така просто, защото мъжете смятат, че се раждат с технологичния инстинкт, който жените или придобиват по-късно или никога. Но това е илюзорно възприятие. За съжаление, заедно с това, има и други “митове” и стереотипи, които пречат на жените да бъдат приети като равни. Но най-важното, такива фантастични приказки трябва да бъдат изкоренени.

Живеем в един бързо напредващ свят. Въпреки предразсъдъците и стереотипните възприятия изброени по-горе, представители на нежния пол виждат светлината в тунела, когато става дума за най-обещаващите индустрия за последните години – ИТ. Намирайки мотивация и възползвайки се от всяка дадена и недадена възможност, жените стават все повече и по-ангажирани с чисто мъжки работни места, като софтуерно инженерство и др. Ако сега мъжете съставляват около 70% от тези служители с компютърно ориентирани професии, шансовете са, че ще видим 50% жени и 50% мъже в бъдеще. Зараждането на тази нова тенденция – повече жени да присъстват в света на технологиите – става възможно благодарение на редица организации, събития и платформи като “Български център за жените в технологиите” или Грейс Хопър Celebration of Women in Computing IT Conference. Тези и много други са насочени към повишаване на професионалното участие на жените в ИТ сектора.

Убедена, че жените са също толкова ИТ-способни, както мъжете, Петя Николаева-Стоянова, Софтуер Разработчик в BGO Software, твърди, че:

жени в технологиите

“Досега сме наблюдавали тенденцията, че има по-малко жени в ИТ сектора, отколкото мъже. Въпреки това, по мое мнение, тази тенденция постепенно става част от миналото и повече позиции в тази област стават заети от жени. Има работодатели, които съзнателно търсят и предпочитат жени за различни позиции свързани с ИТ, защото знаят нашите предимства от чисто натурална гледна точка. Ние сме по-усърдни, по-организирани, по-отговорни, по-внимателни и можем да работим едновременно по няколко задачи, защото да сме „мултитаскинг“ е нашето нещо.

Един от проблемите, обаче, е когато една жена програмист, например, трябва да вземе отпуск по майчинство в продължение на година и половина (понякога дори и повече) и след това да се върне на работа отново. Този период на отсъствие много често има пагубни последици. Особено, когато компанията е нестабилна. Тогава и доверието в нечии способности се губи. Работодателите избягват да наемат майки на малки деца поради подобни причини – те знаят, че такива жени, без значение колко са добри в това, което правят, ще отсъстват по-често. Жените в този случай може лесно да се откажат от самото начало и да решат да не продължат кариерата си в ИТ сектора.

Независимо от това, има работодатели, които осъзнават ползите от наемането на жени в тази област. Старите стереотипи се огъват и жените все повече вярват в себе си и се виждат като технологични специалисти.“

Това може да отнеме време, но има едно нещо със сигурност – светът на технологиите постепенно се превръща в свят, където жените могат да просперират наред с мъжете програмисти.